Локомотивът е тягов подвижен състав с огромна теглителна мощност за придвижване на композиции от вагони.
Подразделят се на 3 основни групи –
парни,
дизелови и
електрически.
Съществуват и пневматични локомотиви, но са слаборазпространени.
Първите успешни локомотиви са построени от корнуолския изобретател Ричард Тревитик. През 1804 г. неназованият му парен локомотив тегли влак по трамвайна линия на металургичния завод Пенъдарен, в близост до Мърдър Тидфил в Уелс. Локомотивът тегли влак от 10 тона желязо и 70 пътници в пет вагона в продължение на девет мили (14 km), което е било много тежко за чугунените релси, използвани тогава. Локомотивът е направил три пътувания, преди да бъде изоставен. Тревитик построява и серии от локомотиви след експеримента Пенъдарен, включително една, която върви в мина в Тайнсайд в Северна Англия, където се наблюдава от младия Джордж Стивънсън.
Първият комерсиален успех на парен локомотив е зъбчатият локомотив на Матю Мъри – Саламанка, построен за теснолинейната железница Мидълтън през 1812 г. Това е последвано през 1813 г. от Пуфтящия Били, построен от Кристофър Блекът и Уилям Хедлей за каменовъглената мина на Уилам – първият успешен локомотив, работещ само от сцепление. Пуфтящият Били е изложен в Музея на науката в Лондон, най-старият локомотив в съществуването.
През 1814 г. Джордж Стивънсън, вдъхновен от ранните локомотиви на Тревитик и Хедлей, убеждава управителя на мина Килингуорт, където работи, да му позволи да изгради парно задвижвана машина. Той построява Блюхер, един от първите успешни локомотиви със сцепление на фланцови колела. Стивънсън изиграва основна роля в развитието и широкото разпространение на парни локомотиви. Неговият дизайн подобрява на работата на пионерите. През 1825 г. той построява Локомоушън за жп линията Стоктън и Дарлингтън в североизточната част на Англия, която става първата публична линия с пара. През 1829 г. той построява Ракета, която е вписана в и печели Рейнхил изпитванията. Този успех довежда до създаването на дружеството на Стивънсън, като предварително известните му локомотиви, използвани във Великобритания, Съединените щати и голяма част от Европа. Първата пътническа междуградска линия, Ливърпул – Манчестър, открита през 1830 г., ползва голямо количество парна енергия както за пътническите, така и товарни влакове.